Tintiava (Теодора Бориславова)
9 10
16 июл. 2008 г., 18:48

Суха храна за зли езици 

  Поэзия » Другая
931 0 8

В хранилката на птицата
ока просо задоволява
за месец птичия й глад,
безмерна траектория в очите и
чертае нови светове и тя полита,
дори забравила и как...
Инстинктът за летене закърнява
в комфорта на стеснения живот,
тя, още от яйце ограничавана,
не мисли границите си да разширява.
Две глътки въздух стигат само -
затворени в кафеза и, за да живее,
от повече се пръскат дробовете -
налягането действа смъртоносно
и при издигането се трошат крилете...
но през прозореца се виждат птици,
които могат да летят,
дали пък птицата в кафеза не е птица,
а същество от безподобен вид?
На клетката и е направена вратичка,
оставена е без резе,
лек натиск и свободен избор -
път в откритото небе!

© Теодора Бориславова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??