27 июн. 2009 г., 22:10

Сумрачни настроения...

Поэзия

785 0 21

Сумрачни настроения...

Нощта е приют. За черномислие.
( И не защото обича мрака.)
А така – да подсили, милата,
цвета си. Да блеснат звездите,
че някой безвластно ги чака...
По дъгата висят мечтите.
(Защипани с две Надежди.)
Ако вятър-воайор се опита
да снеме на Душата одеждата...
(Едната Надежда е хлебна пита.)
Водата не обича скитници.
(Тя винаги е еднопосочна.)
От водораслите - нейната житница -
удавниците си правят помен...
(А цветята са зелени безсрочно.)
Само Слънцето е безпристрастно.
То топли и богати, и боси.
Мечтите суши безгласно.
Но не му задавай въпроси...!
Да се говори със Слънцето е опасно...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

За слънцето и в теб, Таничка...Свети ни дълго!

2009-07-04T19:36:50+03:00
Melany71 (Светла)

Страхотна си!

2009-07-02T09:58:24+03:00
Стелия (Калина Игнатова)

Отново си прекрасна Танче и както винаги оригинална и много, много емоционална. Прекрасен стих!!!

2009-07-02T09:02:32+03:00
Баткото (Николай Христов)

Танче, аз затова си говоря с Луната и звездите ! На слънцето му намирам цаката, обаче Надеждите ми разкатават фамилията! Друг път ще ти кажа как !

2009-07-02T08:53:05+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Да, прекрасно е!!!
Браво, Таня!
Благодаря ти!!!

2009-07-01T09:25:19+03:00