Сумрачни настроения...
Сумрачни настроения...
Нощта е приют. За черномислие.
( И не защото обича мрака.)
А така – да подсили, милата,
цвета си. Да блеснат звездите,
че някой безвластно ги чака...
По дъгата висят мечтите.
(Защипани с две Надежди.)
Ако вятър-воайор се опита
да снеме на Душата одеждата...
(Едната Надежда е хлебна пита.)
Водата не обича скитници.
(Тя винаги е еднопосочна.)
От водораслите - нейната житница -
удавниците си правят помен...
(А цветята са зелени безсрочно.)
Само Слънцето е безпристрастно.
То топли и богати, и боси.
Мечтите суши безгласно.
Но не му задавай въпроси...!
Да се говори със Слънцето е опасно...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
! На слънцето му намирам цаката, обаче Надеждите ми разкатават фамилията! Друг път ще ти кажа как 
!
