7 мая 2010 г., 13:59

Супа от костенурка

1.1K 0 3

крем супа от целина в моята черупка

на прастара тинеста черепаха

ронеща сълзи под стъклен похлупак


където


раци и щуки дърпат руля на света

под мокрото на времето

и сухото на годините

далеч от пустинята Гоби

моят някой си дом

една пресечка от новия

и километрично траурно шествие от

малък крехък облак

който ръси ли ръси


дъжд


през ръждиво ренде за капки:

дехидратиран режещ пармезан

върху манджата на живота

пресолената

преварената

загорялата

от котлон на котлон помествана

под гърчове на артритни пръсти


и нито се трогва

нито се опитва

отсъдено му е да се извали

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деймиън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...