May 7, 2010, 1:59 PM

Супа от костенурка

  Poetry
1.1K 0 3

крем супа от целина в моята черупка

на прастара тинеста черепаха

ронеща сълзи под стъклен похлупак


където


раци и щуки дърпат руля на света

под мокрото на времето

и сухото на годините

далеч от пустинята Гоби

моят някой си дом

една пресечка от новия

и километрично траурно шествие от

малък крехък облак

който ръси ли ръси


дъжд


през ръждиво ренде за капки:

дехидратиран режещ пармезан

върху манджата на живота

пресолената

преварената

загорялата

от котлон на котлон помествана

под гърчове на артритни пръсти


и нито се трогва

нито се опитва

отсъдено му е да се извали

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деймиън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...