20 сент. 2007 г., 10:27

Суша

Поэзия

803 0 16

Мисля глупости денем.
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.

Но перото е сухо
и умира от жажда.
Там отвътре е кухо.
Нито ред не се ражда.

Откъде да открадна
малко бяла магия,
та душата си жадна
с красота да напия?

Със какво да полея
тази моя Сахара?
Сред пустиня живея
без надежда и вяра.

Над хартията дремя.
Ровя в себе си още.
Търся смисъла денем.
Търся думите нощем.

1999г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Нежност (Виктория)

Поздрави за хубавия стих и от мен! Но не губи вяра и надежда!

2007-09-23T17:56:43+03:00
sofaford (Софиян Фордунков)

Нека всяко безплодието ражда такива плодове. Терзания дето се четат на един дъх.

2007-09-23T12:25:12+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Откъде да открадна
малко бяла магия,
та душата си жадна
с красота да напия?

Магията е в теб,Валя!
Страхотен текст!
Поздравления!

2007-09-23T00:22:36+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Поздравления!!!

2007-09-22T01:51:13+03:00
Kalatea (Ружа Матеева)

Мелодията струи от стиха ти! Поздрави!

2007-09-21T13:07:52+03:00