20.09.2007 г., 10:27

Суша

793 0 16
Мисля глупости денем.
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.

Но перото е сухо
и умира от жажда.
Там отвътре е кухо.
Нито ред не се ражда.

Откъде да открадна
малко бяла магия,
та душата си жадна
с красота да напия?

Със какво да полея
тази моя Сахара?
Сред пустиня живея
без надежда и вяра.

Над хартията дремя.
Ровя в себе си още.
Търся смисъла денем.
Търся думите нощем.

                                     1999г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...