20.09.2007 г., 10:27

Суша

794 0 16
Мисля глупости денем.
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.

Но перото е сухо
и умира от жажда.
Там отвътре е кухо.
Нито ред не се ражда.

Откъде да открадна
малко бяла магия,
та душата си жадна
с красота да напия?

Със какво да полея
тази моя Сахара?
Сред пустиня живея
без надежда и вяра.

Над хартията дремя.
Ровя в себе си още.
Търся смисъла денем.
Търся думите нощем.

                                     1999г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...