Суша
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.
Но перото е сухо
и умира от жажда.
Там отвътре е кухо.
Нито ред не се ражда.
Откъде да открадна
малко бяла магия,
та душата си жадна
с красота да напия?
Със какво да полея
тази моя Сахара?
Сред пустиня живея
без надежда и вяра.
Над хартията дремя.
Ровя в себе си още.
Търся смисъла денем.
Търся думите нощем.
1999г.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.