Сутрин
Аз искам да говоря с всяко клонче
на неговия пролетен език.
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли.
Но улицата друг човек пресича
и казва ми "Внимавай, гледай пътя!".
Потънал е сред дневните си грижи.
И някак си ми става Много Тъжно.
Защото точно тази хладна сутрин
земята е превърнала във сцена.
Мъглата всичко с капчици целува.
И има сто нюанса на зеленото.
И птици малки, с клюновете дръзки,
пробиват дупки в утрото сънливо.
Но хората внимават. Гледат пътя.
Не знаят вече друго как да видят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
