Сутрин
Аз искам да говоря с всяко клонче
на неговия пролетен език.
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли.
Но улицата друг човек пресича
и казва ми "Внимавай, гледай пътя!".
Потънал е сред дневните си грижи.
И някак си ми става Много Тъжно.
Защото точно тази хладна сутрин
земята е превърнала във сцена.
Мъглата всичко с капчици целува.
И има сто нюанса на зеленото.
И птици малки, с клюновете дръзки,
пробиват дупки в утрото сънливо.
Но хората внимават. Гледат пътя.
Не знаят вече друго как да видят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
