Аз искам да говоря с всяко клонче
на неговия пролетен език.
Да имам като птица дребно клюнче
и капка да съм в белите мъгли.
Но улицата друг човек пресича
и казва ми "Внимавай, гледай пътя!".
Потънал е сред дневните си грижи.
И някак си ми става Много Тъжно.
Защото точно тази хладна сутрин
земята е превърнала във сцена.
Мъглата всичко с капчици целува.
И има сто нюанса на зеленото. ...