1 сент. 2009 г., 12:03

Сутрин до мен

752 0 0

Ще замина някъде на юг.

Ще ме води вятърът сух.

Ще се гмурна в синьото море.

Ще забравя всичко до тук.

 

Но само споменът твой

не ще ми дава покой.

 

Ще ме топли слънчевият лъч.

Ще ме гали морският бриз.

Ще оставя в пясъка следи,

морето бавно ще ги заличи.

 

Но само споменът твой

не ще ми дава покой.

 

Потърси ме с очи,

докосни ме с ръце.

Ще заспиш на моето рамо,

ще се събудиш сутрин до мен,

 

сутрин до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...