1.09.2009 г., 12:03

Сутрин до мен

750 0 0

Ще замина някъде на юг.

Ще ме води вятърът сух.

Ще се гмурна в синьото море.

Ще забравя всичко до тук.

 

Но само споменът твой

не ще ми дава покой.

 

Ще ме топли слънчевият лъч.

Ще ме гали морският бриз.

Ще оставя в пясъка следи,

морето бавно ще ги заличи.

 

Но само споменът твой

не ще ми дава покой.

 

Потърси ме с очи,

докосни ме с ръце.

Ще заспиш на моето рамо,

ще се събудиш сутрин до мен,

 

сутрин до мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...