Ще замина някъде на юг.
Ще ме води вятърът сух.
Ще се гмурна в синьото море.
Ще забравя всичко до тук.
Но само споменът твой
не ще ми дава покой.
Ще ме топли слънчевият лъч.
Ще ме гали морският бриз.
Ще оставя в пясъка следи,
морето бавно ще ги заличи.
Но само споменът твой
не ще ми дава покой.
Потърси ме с очи,
докосни ме с ръце.
Ще заспиш на моето рамо,
ще се събудиш сутрин до мен,
сутрин до мен.
© Александър Кръстев All rights reserved.