Сутрин е!
На разсъмване на розите бодлите са заспали,
на разсъмване във синьо е огряно твойто тяло,
на разсъмване, когато бавно тръгва си от тука здрачът,
на разсъмване остава само лепкавата мъка на мъглата,
на разсъмване не мога вече и да плача,
на разсъмване очите ми са сиви точки сред пейзажа,
на разсъмване размазах черепа си на паважа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Станев Все права защищены
