На разсъмване на розите бодлите са заспали,
на разсъмване във синьо е огряно твойто тяло,
на разсъмване, когато бавно тръгва си от тука здрачът,
на разсъмване остава само лепкавата мъка на мъглата,
на разсъмване не мога вече и да плача,
на разсъмване очите ми са сиви точки сред пейзажа,
на разсъмване размазах черепа си на паважа.
© Петър Станев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
