stanef (Петър Станев)
52 88
15.07.2009 г., 1:09 ч.

Сутрин е! 

  Поезия » Любовна
1311 0 6

На разсъмване на розите бодлите са заспали,

на разсъмване във синьо е огряно твойто тяло,

на разсъмване, когато бавно тръгва си от тука здрачът,

на разсъмване остава само лепкавата мъка на мъглата,

на разсъмване не мога вече и да плача,

на разсъмване очите ми са сиви точки сред пейзажа,

на разсъмване размазах черепа си на паважа.

© Петър Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Незабравимо!
  • Невероятно е! Направо дъхът ми спря. Поздрав!
  • На разсъмване остават спомените от отминалия сън,от нощта...Спомен с болка!
  • Благодаря! Това е от рубриката "Стихотворения с неочакван край".
  • Уауч... не очаквах този финал, зашемети ме
    Но пък беше интересно, поздрав!
  • Леле много е хард финала, но ми хареса, много е различно! Поздрав!
Предложения
: ??:??