Сутрин има роса
Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца
малката река от сън в очите ми,
искаше кракът ми да е молив,
който да ѝ шие пак корито.
С танца ми се спуснахме на улица
болна с камънак и лай на кучета.
Страх ме беше някой да не стъпче
залеза ми, който не получи.
Исках да го пъхна в книга тромава,
вдъхнах му от малкото си нежност.
Исках да му дам да бъде твой,
яркият му цвят и тези белези...
Само че покажеш ли ръцете си
мислите ми птици да са искат.
Пламнало сърце и черна вечер
молеща да бъде моя милост...
Утре малко гладно семенце
нежно ще въздиша между живите.
Тази неспособност истинска
да бъда пак ме кара да не виждам.
Кой си ти? Коя съм аз? Какво си?
Днес далѝ звезди сме или спомен?
Стъпките ни шият тъмна почва,
утре ще сме капчици отронени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
