9 февр. 2009 г., 00:01

Сутрин рано 

  Поэзия
669 0 1
Нека да отворим очите си широко,
порока - сладката захар, нагарча,
всяка сутрин е истина, която ни лъже,
тогава сме хора, а иначе мъже и жени.
Глава ме боли от забравени лъжи,
изсъхнали следи от парченца сълзи,
проправят си път към интимен кът,
градих към хората мост, плътта се превърна в кост.
Лежа буден, зад врата съм прокуден,
зад стена от тухла, дори целият мухъл,
в мене сума ти болести лъхнал, вече спи,
мъглата бавно се спуща, сънят бавно се връща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Все права защищены

Предложения
: ??:??