Нека да отворим очите си широко,
порока - сладката захар, нагарча,
всяка сутрин е истина, която ни лъже,
тогава сме хора, а иначе мъже и жени.
Глава ме боли от забравени лъжи,
изсъхнали следи от парченца сълзи,
проправят си път към интимен кът,
градих към хората мост, плътта се превърна в кост.
Лежа буден, зад врата съм прокуден,
зад стена от тухла, дори целият мухъл,
в мене сума ти болести лъхнал, вече спи,
мъглата бавно се спуща, сънят бавно се връща...