Feb 9, 2009, 12:01 AM

Сутрин рано 

  Poetry
595 0 1
Нека да отворим очите си широко,
порока - сладката захар, нагарча,
всяка сутрин е истина, която ни лъже,
тогава сме хора, а иначе мъже и жени.

Глава ме боли от забравени лъжи,
изсъхнали следи от парченца сълзи,
проправят си път към интимен кът,
градих към хората мост, плътта се превърна в кост.

Лежа буден, зад врата съм прокуден,
зад стена от тухла, дори целият мухъл,
в мене сума ти болести лъхнал, вече спи,
мъглата бавно се спуща, сънят бавно се връща...

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "градих към хората мост, плътта се превърна в кост."... Изживяно и дълбоко! Успех!
Random works
: ??:??