25 мар. 2011 г., 00:09

Свастика

670 0 5


 СВАСТИКА
-------------

Намерих дъно на гърне.
Глинена, прекрасна пластика.
Отдолу майсторски ръце
изобразили малка свастика.

Изпаднах в ужас от това.
Видях там знака на фашизма.
Живях във време онова...
Тъй учих го през комунизма.

Отворих старите книжа:
бележки, записки, тефтери...
И в Библията казва се така,
че “който търси, ще намери”.

Открих монета в каталог.
Отпред монархът със корона.
Отзад, същински аналог
на знака в моята находка.

Прочетох после онова,
написано за пояснение.
Коя е царската глава,
коя династия и поколение.

А със знака старите елини,
слънцето, разбрах, символизирали.
Векове преди Хитлер и Мусолини
за фашизъм и не подозирали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Румпел,интересен текст
  • Хитлеристката свастика е взаимствана от древните РУНИ - това е писмеността на племето Германи.
    Интересна тема !
  • А до колкото знам с обърнатата посока е знак символизиращ хармонията. Поздрави за темата и изпълнението!
  • Благодаря би за поздравите! А темата е от едно хоби , с което трудно се разделих.
  • Прекрасно стихотворение! Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...