30 сент. 2009 г., 21:15

Сватба

1K 0 14

Не се препоръчва за неомъжени девойки!:)

 

Горчиво!

Гостите се мръщят!

Виното в чашите горчи -

не искат захар, медовина -

целувка ще го подслади!

 

Вървят щастливи и смутени -

покриват пътя им с цветя,

щастлив е Той до своята мила -

безкрайно е щастлива Тя!

 

И всичко в розово изгрява,

кристални – чашите звънят,

красив, денят им пожелава -

на добър час, на добър път!

 

А после...

Куп неопрани пелени,

съпругът пак се запилява,

във кухнята - обедът ври,

а детски плач те призовава.

 

Летят броени часовете,

денят с нощта в едно се слива -

ядеш набързо, бързо спиш,

и вечно времето не стига.

 

А грижите - едни и същи,

и радостите са едни -

в безкрайна, скучна въртележка

животът бързо се върти.

 

И някой ден във някой ъгъл,

ще зърне погледът ти нов -

тъй - поръждясала и прашна,

да дреме старата любов!

 

В такъв момент ти става тъжно,

в гърдите нещо те души -

животът ли горчи - с целувка

едва ли ще се подслади.

 

                    1976 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, настръхнах
    Неомъжените девойки трябва да сме си подготвени :D
  • Хубаво!
    хм...убиваме ли любовта с битовизмите...
    поздрави!
    t.
  • Харесва ми!Поздрав!
  • Невероятни сте! Подобрихте ми настроението.Вече съм по-спокойна, че няма да бъде приписан на мен демогравският срив в България!
  • животът ли горчи - с целувка
    едва ли ще се подслади.

    1976 г.

    То е от седемдесет и шеста година.Старо е.Сега имаме изкуствени подсладители.
    Прекрасна творба,Ваня!Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...