10 янв. 2018 г., 23:01

Сватба

644 1 2

Отвори тревата очи

и още с мравки в пижамата

ликьора на мрака изпи

и напълни с роса дамаджаната.

 

Скъса петела сърце

и на слънцето даде цигулка

да търкаля земята с ръце

на къртика срамежливата булка.

 

Ручеят тропа с крака

кълвача с тъпана бие

мидата вдигна пола

и морето започна да пие.

 

Покри ги мъглата с лъскав чаршаф

изтрака на коня кардана

засука листака мустака кафяв

и семето пръсна в герана.

 

Серафимите клатят небето с крила

дошли са на сладка ракия

избраните взимат последни места

и мляскат с пълни чинии.

 

Пчелата се бута с рокля зелена

букета девствен да хване

невестулката гледа под нокти стаена

как водата на вино ще стане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Енчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....