Свежен
954
0
0
Чудни са приказни сенки,
по пътя наспрели!
Ярко искрят в нощта!
Животът сърцето в прах го превърна,
блестящ сред нощна мъгла.
И птиците денем ще литнат,
без мор в техни крила,
листя ще с полъх танцуват,
заиграва след тях и света.
Но ти застани до мене,
по дългия път ме води!
Че от бури в гръдта ми
цяла ми плът ме боли -
красота по лице ти рисува,
а небе я от тебе ревнува
и недостойни са да те гледат мойте очи.
Затуй към теб ме с ръка поведи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Данаилова Все права защищены
