Чудни са приказни сенки,

по пътя наспрели!

Ярко искрят в нощта!

Животът сърцето в прах го превърна,

блестящ сред нощна мъгла.

И птиците денем ще литнат,

без мор в техни крила,

листя ще с полъх танцуват,

заиграва след тях и света.

Но ти застани до мене,

по дългия път ме води!

Че от бури в гръдта ми

цяла ми плът ме боли -

красота по лице ти рисува,

а небе я от тебе ревнува

и недостойни са да те гледат мойте очи.

Затуй към теб ме с ръка поведи!