Свежен
950
0
0
Чудни са приказни сенки,
по пътя наспрели!
Ярко искрят в нощта!
Животът сърцето в прах го превърна,
блестящ сред нощна мъгла.
И птиците денем ще литнат,
без мор в техни крила,
листя ще с полъх танцуват,
заиграва след тях и света.
Но ти застани до мене,
по дългия път ме води!
Че от бури в гръдта ми
цяла ми плът ме боли -
красота по лице ти рисува,
а небе я от тебе ревнува
и недостойни са да те гледат мойте очи.
Затуй към теб ме с ръка поведи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
