Apr 1, 2009, 11:34 AM

Свежен

  Poetry » Love
951 0 0

Чудни са приказни сенки,

по пътя наспрели!

Ярко искрят в нощта!

Животът сърцето в прах го превърна,

блестящ сред нощна мъгла.

 

И птиците денем ще литнат,

без мор в техни крила,

листя ще с полъх танцуват,

заиграва след тях и света.

 

Но ти застани до мене,

по дългия път ме води!

Че от бури в гръдта ми

цяла ми плът ме боли -

красота по лице ти рисува,

а небе я от тебе ревнува

и недостойни са да те гледат мойте очи.

Затуй към теб ме с ръка поведи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...