И забулени в тъма,
в бездна - черна, прокълната.
Разяждащата празнота -
скрита, задушаваща сърцата.

Тъмна, сляпа, търсеща живот
със стремеж от нищетата.
Душа, захвърлена в плитък гроб,
подлъгана от думи, абсурдни и за децата...

Сълзи, идващи от очи невиждащи.
Бродете слепи, деца на всемилостивия Бог...
Нишки черни, от дрехите мизерни
плетящи илюзия, наречена "Живот".

Кибритените клечки за премръзналите крайници
са кат тъничките сламки, спасяващи удавници...
Зад ваш'те светли очи, прекрасни,
в плен на демоните властни,
лежейки, невинна душица,
разлагаща се спи...

Вкопчила ръце в мечти прекрасни,
виждала съдби ужасни,
над сънищата тленни
тихичко тя бди...

Свещ едничка проблестява
дълбоко в неописуемата забрава
и спомени, гаснещи кат жарава,
попиват сълзите на таз, която нивга не спи.

След "приятели" безбройни,
след фалш и усмивки неуморни...
Смърт е името на едничката,
дошла да ни посети...