28 ene 2016, 21:36

Свещ

  Poesía » Otra
409 0 0

И забулени в тъма,
в бездна - черна, прокълната.
Разяждащата празнота -
скрита, задушаваща сърцата.

 

Тъмна, сляпа, търсеща живот
със стремеж от нищетата.
Душа, захвърлена в плитък гроб,
подлъгана от думи, абсурдни и за децата...

 

Сълзи, идващи от очи невиждащи.
Бродете слепи, деца на всемилостивия Бог...
Нишки черни, от дрехите мизерни
плетящи илюзия, наречена "Живот".

 

Кибритените клечки за премръзналите крайници
са кат тъничките сламки, спасяващи удавници...
Зад ваш'те светли очи, прекрасни,
в плен на демоните властни,
лежейки, невинна душица,
разлагаща се спи...

 

Вкопчила ръце в мечти прекрасни,
виждала съдби ужасни,
над сънищата тленни
тихичко тя бди...

 

Свещ едничка проблестява
дълбоко в неописуемата забрава
и спомени, гаснещи кат жарава,
попиват сълзите на таз, която нивга не спи.

 

След "приятели" безбройни,
след фалш и усмивки неуморни...
Смърт е името на едничката,
дошла да ни посети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едуард Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...