Когато не виждаш изход, когато в тълпата си сам, когато Животът притиска те... Вик на болка. Предателство. Знам... Кървиш, пълзейки във тъмното, денят не рита, не къса... сече от душата ти мръвки. Не те дави - в калта те влече. Тогава... Мисъл се ражда... сам да се спреш, да прехвърлиш на други товара и да скочиш в адската пещ. Дали мъртъв, погребан... или ходещ мъртвец? Свита длан - със свещ? или звънец?
В миналото,при погребение,ако не са били сигурни в смъртта,са поставяли звънче в едната ръка и не са я заравяли.Ако човекът се съвземе разклаща звънчето и ако този който е оставен да бди го чуе-спасен е!Дали хората отнемащи сами живота си разклащат своите звънчета преди това?!
А дали не сме спрели да се ослушваме?
Безразлични ли сме?
Всъщност Вили,въпросът ти е точен.Поздрав на всички.
Замислих се! Задаваш по свой начин много стар въпрос за смисъла на живота! Но аз лично бих предпочел да го изменя малко по следния начин - "Да живееш или да съществуваш?"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.