18 апр. 2010 г., 11:55

Свещенодействие

865 0 11



Влюбена съм в нощите безсънни.

Влюбена съм в тишината звездна.

В чувствата си – езера бездънни -

ритуално  чиста влезна.

Гмурна се до дъното, където -

бисери в невзрачни миди -

тайните си скрило е сърцето:

тъмни перли – болки и обиди,

бели перли – светлите надежди.

Перлите разпръснати събирам,

в огърлица тежка ги подреждам.

Душата ми въздъхва, облекчена

от тежкия товар на мисли скрити.

В стиховете, с хора споделени,

перлите сияят в светлина обвити.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение,като бяла перла е.
  • Да споделиш стиховете си!
    Прекрасна емоция!
    От тъмните към белите перли,
    създава оптимистично настроение!
    Браво на теб, Генка!
    Успех !

  • като ритуал за сбъдване
    прекрасно!
  • докоснах се до това свещенодействие!!

    поздравления! и шестичка, разбира се )))
  • Благодаря ви ,момичета!Наистина е прекрасно да споделям с вас най-съкровените си мисли и чувства и да се вълнувам и обогатявам от вашите.Сърдечно ви поздравявам!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...