18 апр. 2010 г., 11:55

Свещенодействие

866 0 11



Влюбена съм в нощите безсънни.

Влюбена съм в тишината звездна.

В чувствата си – езера бездънни -

ритуално  чиста влезна.

Гмурна се до дъното, където -

бисери в невзрачни миди -

тайните си скрило е сърцето:

тъмни перли – болки и обиди,

бели перли – светлите надежди.

Перлите разпръснати събирам,

в огърлица тежка ги подреждам.

Душата ми въздъхва, облекчена

от тежкия товар на мисли скрити.

В стиховете, с хора споделени,

перлите сияят в светлина обвити.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение,като бяла перла е.
  • Да споделиш стиховете си!
    Прекрасна емоция!
    От тъмните към белите перли,
    създава оптимистично настроение!
    Браво на теб, Генка!
    Успех !

  • като ритуал за сбъдване
    прекрасно!
  • докоснах се до това свещенодействие!!

    поздравления! и шестичка, разбира се )))
  • Благодаря ви ,момичета!Наистина е прекрасно да споделям с вас най-съкровените си мисли и чувства и да се вълнувам и обогатявам от вашите.Сърдечно ви поздравявам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...