17 дек. 2014 г., 18:53  

Свещичка за теб

880 0 14

Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри.
Восъчните капки са мечтите
разплакали сегашните ни дни,
сбрали от живот един сълзите.
Тя свръзката е с теб и вечността.
Олтар - пред който коленича
с мисъл неприемаща света
на болката и клетвено се вричам-
до края да запазя любовта,
споменът да сгуша във сърцето
до този миг във който ориста
ни срещне пак в небитието.
А дотогава... вечно ще горя
в огъня, що злото сам пречиства.
А мъката, тъгата, гореста...
ще лея, сине, в стихове - молитва!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болезнено силно...
  • Няма по-голяма мъка за един родител от това, да загуби детето си!Силен стих,изпълнен с много болка!Поклон!
  • Чета, чета, чета... и ме души ли души...
    Много хора и аз съм заровил, мъка ми е...
    Танче, пред това нищо не мога да река- от майчината мъка по-голямо няма! Поклон Душо!!!
  • Прегръщам всички вас, спрели се тук!
  • Много силно... Поклон!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...