Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри.
Восъчните капки са мечтите
разплакали сегашните ни дни,
сбрали от живот един сълзите.
Тя свръзката е с теб и вечността.
Олтар - пред който коленича
с мисъл неприемаща света
на болката и клетвено се вричам-
до края да запазя любовта,
споменът да сгуша във сърцето
до този миг във който ориста
ни срещне пак в небитието.
А дотогава... вечно ще горя
в огъня, що злото сам пречиства.
А мъката, тъгата, гореста...
ще лея, сине, в стихове - молитва!
© Таня Мезева Все права защищены