17.12.2014 г., 18:53  

Свещичка за теб

879 0 14

Свещичката ти всеки ден гори,
/никога не я забравям, сине/.
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри.
Восъчните капки са мечтите
разплакали сегашните ни дни,
сбрали от живот един сълзите.
Тя свръзката е с теб и вечността.
Олтар - пред който коленича
с мисъл неприемаща света
на болката и клетвено се вричам-
до края да запазя любовта,
споменът да сгуша във сърцето
до този миг във който ориста
ни срещне пак в небитието.
А дотогава... вечно ще горя
в огъня, що злото сам пречиства.
А мъката, тъгата, гореста...
ще лея, сине, в стихове - молитва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнено силно...
  • Няма по-голяма мъка за един родител от това, да загуби детето си!Силен стих,изпълнен с много болка!Поклон!
  • Чета, чета, чета... и ме души ли души...
    Много хора и аз съм заровил, мъка ми е...
    Танче, пред това нищо не мога да река- от майчината мъка по-голямо няма! Поклон Душо!!!
  • Прегръщам всички вас, спрели се тук!
  • Много силно... Поклон!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...