В тази къща не, нищо не се преобръща,
в тази къща да всичко в миг се преобръща,
уж си отива напереност и се връща,
тука монетата си е една и съща.
В тази къща говори се, много говорят,
в тази мълчанието е просторно,
в тази къща говори се, много говорят,
минаха 20 минути, силно мълчи се.
Всеки говори и всеки си действа,
всеки така както иска ще действа,
думите на всеки чуващ ги действат,
кажат нещо и до хоризонта ще седнат.
Могат до всичко те могат да седнат,
покоя на всеки един ще погледнат,
за да се загледат, за да се загледат
в спокойствието на масата да гледат.
Масите тях просто не ги вълнуват,
масите само до кожух съществуват,
за тях единствено така съществуват,
този кожух, той е срам съществуващ.
Знаете много видове срам съществуват,
по столичните улици те върлуват,
хартията за подарък се вълнува
кой какво и колко вещи в тоз миг жадува.
Къща огромна за толкова хора,
да, в нея влизат толкова хора,
би трябвало за всеки да е достъпна,
но лъскавости на n-та степен стъпват.
Тя колко възрасти обединява,
най-младите маниери усвояват,
студенти да се упорства задължават,
учениците всичко ще научават.
Гледат си богатите интереса,
гледат си и бедните интереса,
щом си богат нищо да не правиш е лесно,
както да не знаеш че бедният бедства. 14.07.20