17 июл. 2020 г., 19:13

Светеща вулгарност

830 0 0

                                                 В тази къща не, нищо не се преобръща,

                                                 в тази къща да всичко в миг се преобръща,

                                                 уж си отива напереност и се връща,

                                                 тука монетата си е една и съща.

 

                                                 В тази къща говори се, много говорят,

                                                 в тази мълчанието е просторно,

                                                 в тази къща говори се, много говорят,

                                                 минаха 20 минути, силно мълчи се. 

 

                                                 Всеки говори и всеки си действа,

                                                 всеки така както иска ще действа,

                                                 думите на всеки чуващ ги действат,

                                                 кажат нещо и до хоризонта ще седнат.

 

                                                 Могат до всичко те могат да седнат,

                                                 покоя на всеки един ще погледнат,

                                                 за да се загледат, за да се загледат

                                                 в спокойствието на масата да гледат.

 

                                                 Масите тях просто не ги вълнуват,

                                                 масите само до кожух съществуват,

                                                 за тях единствено така съществуват,

                                                 този кожух, той е срам съществуващ.

 

                                                 Знаете много видове срам съществуват,

                                                 по столичните улици те върлуват,

                                                 хартията за подарък се вълнува

                                                 кой какво и колко вещи в тоз миг жадува.

 

                                                 Къща огромна за толкова хора,

                                                 да, в нея влизат толкова хора,

                                                 би трябвало за всеки да е достъпна,

                                                 но лъскавости на n-та степен стъпват.

 

                                                 Тя колко възрасти обединява,

                                                 най-младите маниери усвояват,

                                                 студенти да се упорства задължават,

                                                 учениците всичко ще научават.

 

                                                 Гледат си богатите интереса,

                                                 гледат си и бедните интереса,

                                                 щом си богат нищо да не правиш е лесно,

                                                 както да не знаеш че бедният бедства.              14.07.20

      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....