17.07.2020 г., 19:13

Светеща вулгарност

827 0 0

                                                 В тази къща не, нищо не се преобръща,

                                                 в тази къща да всичко в миг се преобръща,

                                                 уж си отива напереност и се връща,

                                                 тука монетата си е една и съща.

 

                                                 В тази къща говори се, много говорят,

                                                 в тази мълчанието е просторно,

                                                 в тази къща говори се, много говорят,

                                                 минаха 20 минути, силно мълчи се. 

 

                                                 Всеки говори и всеки си действа,

                                                 всеки така както иска ще действа,

                                                 думите на всеки чуващ ги действат,

                                                 кажат нещо и до хоризонта ще седнат.

 

                                                 Могат до всичко те могат да седнат,

                                                 покоя на всеки един ще погледнат,

                                                 за да се загледат, за да се загледат

                                                 в спокойствието на масата да гледат.

 

                                                 Масите тях просто не ги вълнуват,

                                                 масите само до кожух съществуват,

                                                 за тях единствено така съществуват,

                                                 този кожух, той е срам съществуващ.

 

                                                 Знаете много видове срам съществуват,

                                                 по столичните улици те върлуват,

                                                 хартията за подарък се вълнува

                                                 кой какво и колко вещи в тоз миг жадува.

 

                                                 Къща огромна за толкова хора,

                                                 да, в нея влизат толкова хора,

                                                 би трябвало за всеки да е достъпна,

                                                 но лъскавости на n-та степен стъпват.

 

                                                 Тя колко възрасти обединява,

                                                 най-младите маниери усвояват,

                                                 студенти да се упорства задължават,

                                                 учениците всичко ще научават.

 

                                                 Гледат си богатите интереса,

                                                 гледат си и бедните интереса,

                                                 щом си богат нищо да не правиш е лесно,

                                                 както да не знаеш че бедният бедства.              14.07.20

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...