Когато зората се къпе в росата,

дарява ни цвят и просветва земята,

с усмивки и рози посипва деня ни,

блажен да е този, политнал  омаян,

с розови мисли нахлули и жадни,

зачакали в тихо и свято мечтание,

всяка капка - перлени мъниста,

ореол - за бъдеща невеста.

Когато и залезът мръква в полята,

с юг ни дарява и светлик през тъмата,

с наляти гроздове сипе земята,

блажен да е този, отпил от негата

и с меден привкус песен подхванал

и зачакал в тихо и свято мечтание

да обвие своята невеста

с ореол корона - да шества.