9.09.2011 г., 15:37 ч.

Светлик 

  Поезия » Философска
5.0 (1)
562 0 1
Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни,
зачакали в тихо и свято мечтание,
всяка капка - перлени мъниста,
ореол - за бъдеща невеста.
Когато и залезът мръква в полята,
с юг ни дарява и светлик през тъмата,
с наляти гроздове сипе земята,
блажен да е този, отпил от негата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...
  • И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......

Още произведения »