Светлик
Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни,
зачакали в тихо и свято мечтание,
всяка капка - перлени мъниста,
ореол - за бъдеща невеста.
Когато и залезът мръква в полята,
с юг ни дарява и светлик през тъмата,
с наляти гроздове сипе земята,
блажен да е този, отпил от негата
и с меден привкус песен подхванал
и зачакал в тихо и свято мечтание
да обвие своята невеста
с ореол корона - да шества.
© Мариола Томова All rights reserved.
