12 сент. 2010 г., 12:44

Светлик 

  Поэзия » Другая
1161 0 2

Candlelight

 

Бурята връхлита

безпомощни души,

силата отлита

от страдащи очи.

 

Сянка безпогрешна

изяжда млад живот,

изчезва насред вечност

загубен небосвод.

 

Мрак могъщ обгръща светлик безпомощен,

умиращ блясък тих, сломен.

Загива мисъл, дълго крита във нощта,

надявайки се някога на ден.

 

Самотен, тих проблясва

лъч слаб и полудял,

прикрито, бавно гасне,

съдбата си прозрял.

 

Присвил се и зачезващ,

очите си прикрил.

Приготвил се за бездна

с безкрайни равнини.

 

Мрак могъщ обгръща светлик безпомощен,

умиращ блясък тих, сломен.

Загива мисъл, дълго крита във нощта,

надявайки се някога на ден.

 

Приготвил се и... Чакал

косач във този миг,

безкрайно се протакал

предсмъртният му вик.

 

Сред мрака незаситен

очаквал гибелта си,

със глас дълбок, наситен,

изпявал песента си.

 

Запял... И мракът трепнал,

отдръпнал се назад.

Като след сън се сепнал,

но скочил във борба.

 

Светликът потреперал,

илюзията разбрал,

крилете си разперил,

облял се в светлина.

 

Ужасно - ужасеният

извикал, потъмнял.

Сред сянката умрелият

със огън засиял.

 

Светлик могъщ обръща губещия мрак във бяг,

денят отново свети и света облива в цвят.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??