10 дек. 2007 г., 08:52

Светлина

1.1K 0 2

Не ми се пише днес -
меланхолично ми е някак.
И знам, понякога такива дни
се случват и душата плаче.

Необяснимо е. Молитва ще изрека
и на спокоиствие сама ще чакам
да се отвори светлина,
за да не се боя от мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво ! На това му трябва съвсем малко и е идеално

    Необяснимо е.Ще изрека молитва.
    А после най-спокойно ще дочакам
    да се отвори светлина,
    за да не се боя от мрака.
    надявам се, че не съм те обидила с малките корекции. естествено е твое право да не ги вземеш под внимание. Ще ги изтрия веднагаако пожелаеш успех ! харесват ми идеите ти
  • Браво!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...