Dec 10, 2007, 8:52 AM

Светлина

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Не ми се пише днес -
меланхолично ми е някак.
И знам, понякога такива дни
се случват и душата плаче.

Необяснимо е. Молитва ще изрека
и на спокоиствие сама ще чакам
да се отвори светлина,
за да не се боя от мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво ! На това му трябва съвсем малко и е идеално

    Необяснимо е.Ще изрека молитва.
    А после най-спокойно ще дочакам
    да се отвори светлина,
    за да не се боя от мрака.
    надявам се, че не съм те обидила с малките корекции. естествено е твое право да не ги вземеш под внимание. Ще ги изтрия веднагаако пожелаеш успех ! харесват ми идеите ти
  • Браво!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...