Dec 10, 2007, 8:52 AM

Светлина

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Не ми се пише днес -
меланхолично ми е някак.
И знам, понякога такива дни
се случват и душата плаче.

Необяснимо е. Молитва ще изрека
и на спокоиствие сама ще чакам
да се отвори светлина,
за да не се боя от мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво ! На това му трябва съвсем малко и е идеално

    Необяснимо е.Ще изрека молитва.
    А после най-спокойно ще дочакам
    да се отвори светлина,
    за да не се боя от мрака.
    надявам се, че не съм те обидила с малките корекции. естествено е твое право да не ги вземеш под внимание. Ще ги изтрия веднагаако пожелаеш успех ! харесват ми идеите ти
  • Браво!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...