13 июн. 2018 г., 09:05

Светлина 

  Поэзия » Пейзажная
715 1 1

1. Вечерта навън

отвътре те навява,

слабост сеща гръд, сърце.

Жално ти е за зората,

га милно Слънцето изгрява. 

 

2. Вехнат на очите цветовете,

корените вън са от твоята душа. Няма ги на светлината даровете,

сал се мрак разнесе,

куплението не вдига вечерта. 

 

3. Тръпнат гъсто цветовете,

чакат на усмивка заранта.

Хлопа скръб по домовете,

га няма радост,

няма я слънчевата светлина. 

 

4. Огънят в сърцето ти загрея,

сеща се познатият, що тебе чака.

Сълзи образа му ще отлеят,

не от други, а от твоите сълзи. 

 

5. Лъч засвети от лицето,

знам я тази светлина.

Пак е синьо.

В душата грей небето.

Пак е заран,

с твоите лъчи.

© Георги Сираков Все права защищены

Вечер, на един мрачен ден, от края на 2017 и копнежът за Светлина е вдъхновението ми, за това произведение.

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??