Burns
228 1006
16 дек. 2015 г., 07:49

Светлини 

  Поэзия » Другая
477 0 20

 

Наоколо - само неми очи.

С взора си всеки някак мълчи.

Не започвай и ти…

Навсякъде - с погледи пълно,

все приковани;

вместо очи – във очи,

очи – в екрани…

От тревоги върни се,

ела, припомни си

как бяхме останали само,

неразделени

от измислени пространства,

незамъглени,

ала мисли изгубени в странство

сега те отвеждат далече.

В очите ти няма ме вече…

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Спирам тук...защото искам да остана с това настроение. Днес...не ми е ден. Съжалявам, че влязохте в диалог с онзи...от моят разказ за Елена. Мисля, че той има психологически проблеми. Съжалявам, че си загубихте времето с него. Мисля, че не го заслужава.
  • Тъжно и красиво...
  • Валери, радвам се, че се отби!
  • ЕЛ, добре дошла! Приятен да бъде и твоят ден!
    Йоана: взаимно е.
  • Да, мисълта ми беше, че като се натрупат такива хора, които не умеят да предизвикват онова топло усещане на взаимност става страшно... студено. Аз съм късметлийка, че не съм израснала много с технологии, но все по-ясно съзнавам, че стремежът към... някъде, много отдалечава хората. Е, аз съм по-затворен тип, но общуване трябва да има... При твоите стихове намирам интересни неща, така че благодаря
  • Здравей Йоана. Невинаги човек сам си причинява всичко. Взаимността се определя двустранно; една комуникация не може да зависи само от един източник. Ако беше така, то действията на един човек щяха да поправят отношенията на 2ма. Някой беше казал, че не е страшно да бъдеш сам, а да бъдеш сред хора, които те карат да се чувстваш сам. Не мога да възпроизведа точния цитат. Тук се опитвам да засегна обаче проблем, който заразява човешката комуникация в по-голям мащаб. Технологичен прогрес за сметка на духовен упадък...
  • „неразделени/от измислени пространства“... Като че ли винаги са измислени. Човек се оплаква, че е сам, а всъщност сам си го прави така. Хубаво е хората да се чувстват близки и да присъстват в очите си. Много ми хареса! Поздрави!
  • Благодаря за посещението, Бел и Ивон. Хубава и творческа вечер!
  • Хубаво!
  • Димко, аз даже си казах на мен кое не ми се понрави. Любопитно ми беше какво Ти смяташ, че би подобрил. Невинаги можем да напишем всичко на един дъх. Понякога човек вижда, че не върви и го оставя да отлежи. Може нескромно да прозвучи, но аз критика приемам. Най-малкото за да видя как мислиш. Ти си го каза донякъде - трябва да се пише на екс. Че може повече, може! Винаги. Но все някога човек трябва да каже "Стига! Публикувам го". Както и да е, беше ми интересно мнението ти. Добре стана, че намина и сподели.
  • Седни момче, вземи един химикал и слушай само сърцето.Пиши бързо, не се спирай, не редактирай.Излей се.Като четеш поемката кое на теб не ти се понрави?Пък не трябва и да ме слушаш, аз съм един от многото глупаци
  • Повече от кое? Смисъл? Ритмика? Символичност? Пунткоация? Форматиране? Ще ми помогне ако знам конкретно. Даже съм те улеснил с насочващи въпроси.
    Сега да си кажа 1во аз, какво не ми харесва на мен: тялото на текста стои някак фрагментирано и маааалко като колаж. Ето ти още едно улеснение. Няма как да подобрявам писането си, ако не разполагам с информация
  • Бива, ама може и повече.
  • Поздрави, Лена, Мина и Младен!
    Желая хубав ден!
  • "В очите ти няма ме вече…" Толкова красиво и тъжно...
  • Добра импресия, Бърнс! Поздрав!
  • Харесах много тази изповед на самотата в мълчанието, и нашето нямане ...
  • Благодаря ви за думите, Таня и Лина!
  • Единствено човешкото съзнание пропуска Светлината, за да я изживее, (на)вътре в себе си. Разкошно стихотворение. Поздравявам Те!
  • Жалка картинка... И хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??