M1234567891 (Миночка Митева)
449 13682
15 февр. 2025 г., 01:13  

Светлини и сенки 

  Поэзия
122 5 14

Градът диша в сиви пулсации,

неонът проблясва в стъклени очи.

Тук времето бяга без навигация,

а хората – сенки сред светлини.

 

Ехо от стъпки в бетонни алеи,

мечти заключени в хладен екран.

Дъжд размива лицата разсеяни,

самотни капки сме в света голям.

 

Но в тази динамика, в тази забрава,

очите ти светят като пламък жив.

И сред хаоса, сред вятъра в мрака,

тихо нашепват:“ Остани“.

 

И ако утре пак всичко се втурне,

в свят  завъртян в безумен ритъм.

Ти прегърни ме с ръцете на влюбен,

за да намеря смисъл да дишам!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??