15 окт. 2009 г., 14:44

Светофарът премигна на зелено

644 0 1

Светофарът премигна на зелено:

Слях се с тълпата в едно!

Запалих цигара небрежно

и закрачих набързо в нощта...

Метнах багажа на рамо -

вятърът разпери крила!

Загърната в топлото яке,

не дадох възможност на студа...

Замислена за изминалите години:

Покорство!

Отпивайки бавно мартини в близкия бар...

Осъзнавах фаталните грешки,

дръжащи ме в този плен!

Звукът на раздиращи китари,

крадящи мъничко внимание,

а мислите ми тъй се връщаха

и пак крещяха...

Не бях за тук,

но исках нещо да докажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...