Светофарът премигна на зелено:

Слях се с тълпата в едно!

Запалих цигара небрежно

и закрачих набързо в нощта...

Метнах багажа на рамо -

вятърът разпери крила!

Загърната в топлото яке,

не дадох възможност на студа...

Замислена за изминалите години:

Покорство!

Отпивайки бавно мартини в близкия бар...

Осъзнавах фаталните грешки,

дръжащи ме в този плен!

Звукът на раздиращи китари,

крадящи мъничко внимание,

а мислите ми тъй се връщаха

и пак крещяха...

Не бях за тук,

но исках нещо да докажа!