Oct 15, 2009, 2:44 PM

Светофарът премигна на зелено

  Poetry » Other
643 0 1

Светофарът премигна на зелено:

Слях се с тълпата в едно!

Запалих цигара небрежно

и закрачих набързо в нощта...

Метнах багажа на рамо -

вятърът разпери крила!

Загърната в топлото яке,

не дадох възможност на студа...

Замислена за изминалите години:

Покорство!

Отпивайки бавно мартини в близкия бар...

Осъзнавах фаталните грешки,

дръжащи ме в този плен!

Звукът на раздиращи китари,

крадящи мъничко внимание,

а мислите ми тъй се връщаха

и пак крещяха...

Не бях за тук,

но исках нещо да докажа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...