15.10.2009 г., 14:44

Светофарът премигна на зелено

645 0 1

Светофарът премигна на зелено:

Слях се с тълпата в едно!

Запалих цигара небрежно

и закрачих набързо в нощта...

Метнах багажа на рамо -

вятърът разпери крила!

Загърната в топлото яке,

не дадох възможност на студа...

Замислена за изминалите години:

Покорство!

Отпивайки бавно мартини в близкия бар...

Осъзнавах фаталните грешки,

дръжащи ме в този плен!

Звукът на раздиращи китари,

крадящи мъничко внимание,

а мислите ми тъй се връщаха

и пак крещяха...

Не бях за тук,

но исках нещо да докажа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...