15 oct 2009, 14:44

Светофарът премигна на зелено

  Poesía » Otra
647 0 1

Светофарът премигна на зелено:

Слях се с тълпата в едно!

Запалих цигара небрежно

и закрачих набързо в нощта...

Метнах багажа на рамо -

вятърът разпери крила!

Загърната в топлото яке,

не дадох възможност на студа...

Замислена за изминалите години:

Покорство!

Отпивайки бавно мартини в близкия бар...

Осъзнавах фаталните грешки,

дръжащи ме в този плен!

Звукът на раздиращи китари,

крадящи мъничко внимание,

а мислите ми тъй се връщаха

и пак крещяха...

Не бях за тук,

но исках нещо да докажа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...