Светове
Светове
Ооо, знам аз
от какво лепят миглите сутрин,
когато слънчев лъч ги целува
или е хладно мъгливото утро.
От прашеца,
който меките дипли от сладост
разсипват, когато ги дръпнем
с изтръпнали пръсти.
От завесата,
която разделя двата живота.
Два или повече? И всичките истински!
Защото сме целите в тях.
И този прашец
омагьосва очите ни. За дълго
остава по миглите, да напомня
къде сме били и кога.
Да се връщаме.
Много пъти. Да търсим неистово
неизживяното, оставено там
за досбъдване...
Чак след време
обрасват пътеките с мъх,
а ние сме другаде
и отново сме търсещи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
, защото и вие сте част от тези светове 
