21 апр. 2023 г., 12:34

Светове

774 0 2

В мислите си крия светове,

разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.

С очите си разкривам чувства,

откривам и погребаното надълбоко,

намирам сълза, запечатана в картина.

Под краката си пазя върхове,

стръмни и високи, като от сън,

редуващ кошмари и мечти.

Мога и не мога всичко наведнъж,

седя и тичам,

летя и падам едновременно.

Крия се, но се показвам,

и когато най ме няма, пак съм там.

Тиха ли съм просто се сети,

бутам непреклонни зидове от камък,

в мислите си крия светове.

 

 

Теодора Сукарева - Теа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теа Сукарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...