21.04.2023 г., 12:34

Светове

763 0 2

В мислите си крия светове,

разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.

С очите си разкривам чувства,

откривам и погребаното надълбоко,

намирам сълза, запечатана в картина.

Под краката си пазя върхове,

стръмни и високи, като от сън,

редуващ кошмари и мечти.

Мога и не мога всичко наведнъж,

седя и тичам,

летя и падам едновременно.

Крия се, но се показвам,

и когато най ме няма, пак съм там.

Тиха ли съм просто се сети,

бутам непреклонни зидове от камък,

в мислите си крия светове.

 

 

Теодора Сукарева - Теа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Сукарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...